Борбата с политическите престъпления

Книгата е в много добро състояние  неразрязвани страници. Безплатна доставка в България

Рядко срещано издание сега, въпреки масовото му разпространение преди 9 септември, 1944г.

Законът за защита на държавата (ЗЗД) е изключителен наказателен закон в България, който е бил в сила от януари 1924 до октомври 1944 г. Гласуван е от XXI обикновено народно събрание на 4 януари 1924 г., влязал в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Законът за защита на държавата (ЗЗД) е приет по предложение на правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков). Правителството идва на власт чрез Деветоюнския преврат (1923) в условията на следвоенната обществена криза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници, организирали и осъществили Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г.

С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срещу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност. На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През април 1924 година, въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата.

Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян. На 16 март 1925 г. XXI обикновено народно събрание допълва ЗЗД чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са съществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 6 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание. Увеличена е долната и горна граница на наказанието „лишаване от свобода“. Максималният размер на съдебната глоба се увеличава до 500 000 лв. Увеличава се съставът на административното наказание „уволнение“, като то се прилага и за политически идеи. На основание на това изменение, още на 18 март Народното събрание отнема мандатите на 6 народни представители комунисти. Чл. 13, ал. 2 въвежда изискването за доносителство от страна на роднините на извършителите на нарушение по смисъла на закона. Премахва се триинстационната съдебна система и се заменя с двуинстанционна. Апелативното обжалване на присъдите отпада, като се запазва касационното.